|
|
| нещастието да си хейтър* |
|
Всеки, който пише авторски текст или споделя творчески идеи в Интернет, неизбежно се сблъсква с една от деформациите на общуването онлайн. Нарича се hate speech. Непровокирана омраза. Словесна агресия. Омраза заради самата омраза. Всяко общество има своите маргинални прослойки. Интернет обществото не прави изключение. Маргиналите са недоволни, защото светът не ги разбира. Те имат един единствен начин да изразят своя протест – те обиждат, ругаят, хулят, заплашват и негодуват, скрити зад маската на анонимността. Любимо място на хейтърите са популярните форуми, блогове и чатове. Там можеш да "облъчиш" гоямо количество хора със собствената си неприязън, без никой да знае кой си и какъв си. Аудиторията е гарантирана, а "посланието" ще достигне не само този, за когото е преднзначено, но и всеки дръзнал да се зачете (включи) в определена дискусия. Преди да си направя блог и да издам две книги, обичах да пускам текстчета тук-там из Интернет, за да си сверя часовника, да проверя дали хората харесват това, което пиша. Тогава не знаех за хейтърите. Всеки творец има нужда от обратна връзка. И е чувствителен към посланията, които получава, няма какво да се лъжем. Ако творчеството стои по-високо от егото ти, обаче, ще знаеш, че дори най-злостната критика е за предпочитане пред анонимното мълчание на публиката. Защото ти помага да се развиваш. Но хейтърите не са критици. Силата на критика е в неговите аргументи. Той може и да не е справедлив, но ще намери достатъчно доказатекства и правилни думи, за да убеди публиката в твоите несъвършенства. Аз обичам критиците. Обичам ги, защото ми помагат да си развивам таланта, когато са справедливи и защото разполагам с по-силни аргументи от тях, когато не са. Обаче, както казах, хейтърите не са критици. Те са ненавистници. 
"Да си счупиш и двата крака, дано", "Авторът е спал с майка си", "Ти си малоумник, кретен и простак", "Така пишат децата в детската градина"... Такива "пожелания" може да откриеш под кратко есе на икономическа тема, примерно. Есе, което не претендира за нищо. Есе, чиято единствена цел е да изрази мнение по някакъв въпрос. И да потърси дискусия с други хора, които имат отношение по темата. Ето това е живият абсурд на хейтърството. То е непровокирано, неочаквано, анонимно, то е зло. Тонът на българските онлайн дискусии е доста краен и заплашителен. Тази традиция започна от масовата практика форумите да са неадминистрирани, после се прехвърли в блоговете, социалните мрежи и т.н. Българското общество е пълно с фрустрирани хора и това дава отражение върху начина, по който общуват помежду си онлайн. Дори на улицата хората са намусени, тъжни, сприхави или просто нелюбезни. Там поне ги гледаш в очите. Защо да бъдат различни, когато седнат пред компютъра и нахлузят маската на анонимността? Така са дори още по-истински. Всяко човешко действие има мотив. Преследва някаква цел. Мотивът на хейтърите е ясен: вбесени от недъзите на фрустриращата ги реалност, те си го изкарват на другите онлайн. Но какво целят? Подобно на вампирите, хейтърите целят да се нахранят с теб и после да те превърнат в един от тях. Омразата, с която ще им отговориш, е тяхната най-голямата награда. Те ще посещават отново и отново местата, където са хвърлили семената на ненавистта, за да видят какъв плод е дала. И ако ти, бидейки съвсем неподготвен, вземеш, че им се вържеш на акъла, хейтърите триумфират. Продължават да те затрупват с нападки и вулгарни обиди, докато не отровят деня ти и докато не те превърнат в един от тях. Има ефикасно оръжие срещу хейтърите, много по-лошо от спам-листите и блокираните домейни. Дори да им спреш достъпа до твоята „нива”, те ще отидат да сеят бурените на омразата някъде другаде. Така че, забраните не помагат. Помага тоталното игнориране на хейтъра. Той е толкова краен, рязък и несправедлив в нападките си, че ти просто се чувстваш длъжен да избухнеш и да му го върнеш тъпкано. Така докарваш хейтъра до душевен оргазъм, а всъщност трябва да му спреш „секса”. Онлайн изнасилвачи като хейтърите могат да бъдат унищожени единствено чрез пълно мълчание. Те също са „творци”, които чакат своето „признание”. Омразата, която са успели да предизвикат у теб е наградата за десетките часове, прекарани в сеене на омраза по форуми, блогове, чатове и социални мрежи. Твоето мълчание е тяхната гибел. *хейтър – човек, чието обичайно състояние на душата е да изпитва омраза/ неприязън към заобикалящата го действителност Брой прочитания: 1844  Коментара (2)
 |
Скрий/покажи коментарите
фините настройки на човека не се уважават. душа носи ли, не носи ли, не е важно. грубичка нация сме
