SELF-HELP - списание за самопомощ и по-добър живот

Да обичаш, означава да даваш, но също да си способен да получаваш. Да можеш да приемеш да получиш.

Милена, SELF-HELP: Господин Леви, чудесата може би никога не са прекалено трудни?
Марк Леви: В самото началото на последната ми книга има една мисъл на Айнщайн: "Има два начина да гледаш на живота. Единият, като че нищо не е чудо, а другият, като че всичко е чудо." (Марк Леви взима последния си роман Всички онези неща, които не си казахме от масичката пред нас – всъщност моя екземпляр, който донесох за интервюто - и с нежен жест докосва страницата, за която споменава. Известно време е съсредоточен в нея, после продължава да говори.) Вярвам много в това. Чудесата са избор, поглед върху света. Чудеса могат да се намерят и в най – дълбоката мизерия. Както и най – бляскавият разкош може да се окаже напълно безсмислен. Знам, че е трудно да се намират чудеса в мизерията, но може.

Милена, SELF-HELP: ...Чудесата в ежедневието ни ли са?
Марк Леви: Да, биха могли да бъдат и там. Обичта на родителите към децата, грижите на бабите и дядовците за внучетата, отдадеността, с която работят медицинските сестри, куражът на миньорите да слизат под земята всеки ден са сред чудесата на живота ни.Чудото, и според думите на Кенеди е онази част от нас, която сме готови да дадем от себе си...

Милена, SELF-HELP: Прекалено очевидно сякаш, за да го приемем и признаем?
Марк Леви: Чудото би могло да е индивидуално, но и универсално също. Чудесата са част от живота ни всеки ден. Но тово изисква известна наивност. А наивността в съвремието ни е особено критикувана. Но аз не се отказвам от нея. Култивирам и се грижа за моята наивност, както Малкият Принц се грижи за своята роза.

Милена, SELF-HELP: В последния Ви роман "Всички онези неща, които не си казахме", любовта се оказва най-естественото, но и най-трудно достижимото състояние...
Марк Леви: Любовта в този роман има множество измерения. След като го прочела, една жена ми писа, че веднага се обадила на баща си. А не му била говорила от 15 години.Чули се и обядвали заедно. Във всеки от нас има някаква особена чувствителност, лесно ранима. Но пък тази ранимост ни прави човеци. Макар хората и нея да подлагат на съмнение.

Милена, SELF-HELP: Ще споделите ли личната Ви представа за човечността и за човека като индивид? Те изпълват съвсем съзнателно мисълта Ви сякаш с написването на "Децата на свободата"..?
Марк Леви: Децата на свободата са знаели, че имат дълг към бъдещето. За тях човечността е била важна. Човечността ни е дадена, както и самият живот. Всеки от нас е отговорен за своята част от човечеството. Всеки е отговорен дали ще запази тази част или не. Винаги може да се направи избор. Да се застане на страната на човечността или от другата, на омразата.

Милена, SELF-HELP: В книгата Вие правите разлика между Съпротивата и съпротивлението, нужно всеки ден за оцеляването на човека като човек...
Марк Леви: Времето, в което са живели Децата на свободата е било такова, че много са избирали да умрат. Да умрат, но като човешки същества. А днес просто ни е нужно да можем да оцеляваме в ежедневието. Да сме отговорни, също ни е нужно. Моята баба някога казваше: "Ако хвърлиш боклук на земята и не се наведеш да го събереш, знай, че ще трябва някой друг да го събере вместо теб." Така е винаги в живота, ако ние самите не сме отговорни.

Милена, SELF-HELP: Героите Ви се колебаят като всички останали, но в крайна сметка предприемат пътувания, следвайки сърцата си. Това възможно ли е иначе в живота ни?
Марк Леви: Да, възможно е.